Разнопосочни реакции в Ливан към рамково споразумение с Израел, подписано във Вашингтон

В Ливан се задълбочават разногласията около рамковото споразумение между Израел и Ливан, подписано във Вашингтон, на фона на опасения, че вътрешните разделения могат да доведат до напрежение, напомнящо периода около споразумението от 17 май 1983 г. Според текста, договорен на 26 юни 2026 г., ливанската армия трябва да поеме контрол над Южен Ливан след проверка за разоръжаване на „недържавни групи“ – препратка към „Хизбула“ – което да позволи на израелската армия да се „изтегля постепенно“. Предвижда се поетапно поемане на отговорност в „експериментални зони“, докато израелски сили остават в т.нар. „зона за сигурност“. Израелски представители посочват, че след изтегляне от експерименталните зони ще има повторно разполагане в рамките на дни; в израелски публикувани карти са посочени села, сред които Фрун, Зотар ал-Гарбия и Гандурия. Председателят на ливанския парламент Набих Бери заявява, че споразумението е „десет пъти по-лошо“ от това от 1983 г. и предупреждава за риск от вътрешни разделения. „Хизбула“ отхвърля документа като „капитулация“; Махмуд Каматѝ от организацията казва пред Al Jadeed, че споразумението е „родено мъртво“. Ливанският президент Жозеф Аун изразява положителна позиция, като подчертава суверенитета и че преговорите са „най-доброто възможно след провала на войните“. Анализатори, цитирани в материала, включително Майкъл Йънг и Фауаз Джарджис, твърдят, че тежестта на задълженията е върху Ливан без гаранции за израелско изтегляне и че условието за разоръжаване на „Хизбула“ е трудно приложимо. Дани Ситринович, бивш офицер от израелското военно разузнаване, заявява, че разоръжаване „няма да се случи никога“ и че рамката на практика легитимира открито във времето израелско военно присъствие.