Египет отменя ранното затваряне, но растящите разходи за енергия и внос продължават да натоварват икономиката

След прекратяване на мерките за ранно затваряне, въведени заради електроенергийна криза преди месец, търговски обекти и ресторанти в Кайро удължиха работното време след полунощ. Според бизнеса това създава видим „отдих“, но е съпроводено от по-високи сметки за ток и газ, транспорт и доставки. Премиерът Мустафа Мадбули заявява, че правителството разглежда кризата като продължителна и с неопределен край, като очаква икономическите ефекти да се запазят до края на текущата година дори при формално приключване. В края на март беше въведено затваряне на магазини, ресторанти и молове в 21:00 ч. в повечето дни с цел ограничаване на енергийната сметка, нараснала в контекста на войната между САЩ и Израел срещу Иран. Мадбули посочва, че месечната газова фактура на Египет е нараснала от около 560 млн. долара преди войната до 1,65 млрд. долара. На 10 март правителството повиши цените на горивата с 14%–30% заради „изключителни обстоятелства“ на енергийните пазари, което се отрази върху цените на стоки и услуги. Прогнозите за растеж са понижени: до около 4,6% за 2025/2026 и 2026/2027; МВФ намаля оценката за 2026 до 4,2%, а централната банка – за 2025–2026 до 4,9% от 5,1%. Държавата увеличи бюджета за внос на газ до около 10 млрд. долара, докато доставките от Израел се нормализираха, което според Хафез Салмауи е помогнало за отмяната на ограничителния режим. В храните правителството цели 5 млн. тона местни доставки на пшеница; засетите площи достигат 3,7 млн. федана, а очакваното производство е около 10 млн. тона. По данни на CAPMAS инфлацията в градовете се ускорява до 15,2% през март спрямо 13,4% през февруари. Курсът на долара надхвърля 52 египетски лири, като експерти предупреждават за натиск върху валутните приходи от преводи, Суецкия канал и туризма.