Нови китайски правила затягат натиска върху компании, които изнасят производство от Китай

Китай въведе нови правила, които разширяват инструментите на Пекин за ответни мерки срещу чуждестранни компании, ако изтеглят производство от страната или намалят покупките на китайски компоненти — процес, известен като „decoupling“ или „de-risking“. През април бяха представени Regulations on Industrial and Supply Chain Security, които според анализа имат по-широк ефект: предупреждение към правителства и бизнес да не се отдалечават от китайските вериги за доставки. Миналия месец китайските власти блокираха придобиването на AI стартъпа Manus от Meta за $2 милиарда (€1,7 милиарда), въпреки че компанията е със седалище в Сингапур. Китай посочи съображения за национална сигурност и сигнализира, че сделки, структурирани извън територията на страната, също могат да бъдат засегнати. По новите правила Китай може да санкционира фирми, които преместват фабрики във Виетнам или Индия или връщат производство в собствените си държави. Компаниите могат да се сблъскат с глоби и „черни списъци“ по веригите за доставки, ако спазват експортни ограничения или санкции на САЩ и ЕС срещу китайски субекти. Rebecca Arcesati (MERICS) заявява пред DW, че мерките целят да осуетят европейските политики за намаляване на зависимостите. Напрежението се засили след новите мита на президента на САЩ Доналд Тръмп върху китайски стоки през 2025 г. ЕС реагира с Industrial Accelerator Act (IAA), публикуван от Европейската комисия през март, насочен към ограничаване на стратегически зависимости и нелоялна конкуренция. Това поставя мултинационални компании, включително Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz, между изискванията на ЕС/САЩ и Китай. Jens Eskelund (EU Chamber of Commerce in China) говори за „екстратериториален инструментариум“, който увеличава сложността. Междувременно ЕС е под натиск да смекчи IAA, на фона на търговски дефицит с Китай от €360 милиарда ($424 милиарда) през 2025 г.