Северният морски път на Русия остава рисков залог за глобалната търговия

На фона на войната с Иран и блокадата на Ормузкия проток Русия засили призивите Северният морски път (СМП) — арктически морски коридор по северното ѝ крайбрежие — да се превърне в ключова артерия за международното корабоплаване. Президентът Владимир Путин заяви през април, че значението му като „най-сигурния, надежден и ефективен“ маршрут става все по-очевидно. СМП е най-краткият морски път между Азия и Европа и може да намали дистанцията с до 40% спрямо маршрута през Суецкия канал, но остава ограничено използван заради сезонния лед, високите разходи, изискванията за ледоразбивачи и политически рискове. Москва планираше 80 млн. тона товари през 2024 г., но операторът „Росатом“ отчете около 38 млн. тона — под половината от целта и под 1% от световната морска търговия, спрямо до 15% през Суец. Русия предвижда 1,8 трилиона рубли (около €20,5 млрд./$24 млрд.) инвестиции до 2035 г. По данни от доклад на Bellona Environmental Foundation (2025) над 80% от товарите през 2024 г. са били руски суров петрол и втечнен природен газ. Съветникът на Bellona Ксения Вахрушева посочва липсата на спасителна инфраструктура и че целогодишната навигация не се очаква скоро; Русия допуска само свои ледоразбивачи и изисква специални разрешителни. Тя предупреждава и за риск от зависимост от маршрут, контролиран от Русия на фона на войната в Украйна и санкциите. Екологичните рискове остават значителни: ледовият клас кораби харчат повече гориво, а разливи в Арктика се разграждат по-бавно; черният въглерод ускорява затоплянето. Международната морска организация забрани тежкото корабно гориво в Арктика от 2024 г., но Русия не се е присъединила; освобождаването ѝ изтича през 2029 г. Китайската COSCO спря тестовете през 2022 г., възобнови ограничени доставки през 2023 г.; корабът Istanbul Bridge направи тестов транзит, а Южна Корея планира тестов рейс...