Има ли право Иран да затвори Ормузкия проток?

Анализ на д-р Карим ал-Маджри, публикуван от Центъра за изследвания на „Ал Джазира“, разглежда правната рамка за международните проливи и приложението ѝ към Ормузкия проток на фона на войната САЩ–Израел срещу Иран и съпътстващите заплахи за затваряне на протока. Според изследването Ормуз е ключов морски коридор за световната икономика, през който преминават значителни обеми от износ на нефт и газ и международна търговия, поради което въпросът за свободата на корабоплаване има международно значение. Проучването проследява развитието на морското право от Женевските конвенции от 1958 г. до Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., която определя разграничението между „невинен проход“ в териториално море и „транзитно преминаване“ през проливи, използвани за международна навигация. Подчертава се, че при транзитно преминаване крайбрежните държави не могат да спират, прекъсват или поставят преминаването под режим на предварително разрешение, но могат да приемат технически мерки за безопасност и опазване на морската среда, без дискриминация и без да възпрепятстват движението. За Ормузкия проток се посочва, че свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море, а бреговете му са на Иран и Султанат Оман; териториалните им води покриват ширината на протока, без това да отменя международния му статут. Отбелязва се, че Иран е подписал, но не е ратифицирал Конвенцията от 1982 г. и е заявил резерви към части от режима на транзитно преминаване. Авторът приема, че това не променя правния характер на протока, тъй като режимът в значителна степен е част от международното обичайно право. Изследването заключава, че Конвенцията не позволява едностранно пълно затваряне на протока, включително при политическо напрежение. Възможни позовавания на самозащита или военна необходимост остават под строги условия за необходимост и пропорционалност и не оправдават всеобхватно блокиране с глобални последици. Разглеждат се и...