Анализ: Ударите по Доха и Техеран и нов модел за далечни атаки

Коментар в Al Jazeera разглежда удар на Израел по Катар на 9 септември 2025 г. и последваща атака в Техеран на 28 февруари, описвани като примери за нова способност, която може да направи войната по-непредвидима. Авторът твърди, че при удара по Доха целта е била среща на ръководство на Хамас за обсъждане на предложение за прекратяване на огъня от администрацията на Тръмп, а Израел по-късно е поднесъл извинение. В текста се казва, че и в двата случая израелски самолети са останали извън въздушното пространство на целевата държава и са използвали ракета, която завършва удара самостоятелно, елиминирайки необходимостта от проникване в защитено небе. Описана е предполагаема схема: F-15I освобождава въздушно-изстрелвана балистична ракета от семейството Sparrow – вероятно Silver Sparrow при Доха и Blue Sparrow при Техеран. Ракетата след отделяне ускорява по суборбитална траектория, преминава извън стандартния обхват на противовъздушната отбрана и навлиза отново стръмно с хиперзвукова скорост, което според автора свива времето за реакция до секунди и затруднява прехвата дори със системи като THAAD и Patriot. Посочва се още, че интеграцията на системата върху F-15I предполага дълбоки софтуерни и структурни промени и достъп до изходен код и мисийни библиотеки. Авторът поставя въпрос защо подобно ниво на интеграция би било възможно в един случай, но не и при F-15SA на Саудитска Арабия или F-15QA на Катар. Заключението е, че демонстрацията прави модела възпроизводим и може да ускори разпространението на подобни способности, съкращавайки времето за политически и военни решения.