„Ние сме в хватката на земята и нищо не побеждава географията“

Авторски анализ в Al Jazeera Arabic разглежда тезата, че въпреки „революцията на комуникациите“ географията продължава да влияе решаващо върху международната и вътрешната политика, икономиката, сигурността и управлението на войни и въоръжени конфликти – от логистиката до планирането и хода на бойните действия. Като пример е посочена „войната срещу Иран“ и значението на Ормузкия проток, както и голямата територия на Иран (1,6 млн. кв. км) като фактор във военното планиране. Текстът се позовава на „реализма“ в международните отношения и на Ханс Дж. Моргентау, според когото географията е най-стабилният елемент в силата на държавата наред с ресурси, индустриален капацитет, военна готовност, население, „национален характер“, морал, дипломация и тип управление. Представена е и дефиниция на политическата география като инструмент за оценка на силните и слабите страни на държавата, свързана с възгледи на Джамал Хамдан. Акцент е поставен върху търговията и особено върху транспорта на нефт и природен газ по море (танкери, контейнерни кораби и преминаване през проливи) и по суша (тръбопроводи през няколко държави). Авторът описва рисковете от пиратство, природни условия и нападения срещу енергийна инфраструктура от воюващи държави и въоръжени групи, включително примери с радикални леви организации в Латинска Америка и ислямистки групи в Чечения и Йемен. Разгледана е „геополитиката на петрола“ и използването на енергийните доставки като политически инструмент: Иран чрез Ормузкия проток, Русия във войната срещу Украйна, както и санкциите на САЩ върху руския или иранския петрол. Посочено е, че нефтът и газът формират 65%–70% от енергийното потребление на САЩ, Япония и Европейския съюз. Заключението е, че до достатъчен преход към възобновяема „зелена“ енергия географията и сигурността на енергийния транспорт ще останат ключови за глобалната стабилност.