Анализ: „войната с Иран“ може да предизвика четири последователни глобални вълни от икономически и политически ефекти

Коментар в Al Jazeera English твърди, че дори при евентуално мирно споразумение между Иран, САЩ и Израел и повторно отваряне на Ормузкия проток, последиците от „войната с Иран“ биха продължили, защото войните приключват не само с края на ударите, а когато структурните щети върху глобалната търговия се пренесат през цени, договори, баланси и политическа легитимност. Авторът дава примери с 1990 Gulf War (Ирак възстановява добива си до предвоенни нива едва след десетилетие и плаща $52.4bn компенсации на Кувейт до 2022) и войната в Украйна, чиито икономически ефекти продължават след 2022. Първата „вълна“ е енергийният шок: движението в цените на суровия петрол, последвано от LNG, скок на фрахтовите ставки и инфлация, която според текста е само входна точка. Отбелязва се, че природният газ формира 70–80% от променливите разходи за амоняк, така че при продължителен газов шок цените на торовете нарастват; допълнително се изтъква значението на Залива за около 30% от световния износ на амоняк и 35% на урея, като голяма част минава през Ормузкия проток. В рамките на около два селскостопански сезона това би могло да се отрази върху храните, а в рамките на 12–18 месеца – върху произведените стоки. Втората вълна е „архитектурна“ – трайни промени в търговските маршрути и застраховането. Като аналогия се посочва Червено море след атаките на хутите в края на 2023, когато трафикът през Bab el-Mandeb се пренасочва около нос Добра надежда, с 16–32 дни допълнително време и около $1m допълнителни разходи на рейс. Третата вълна засяга глобалния Юг: според текста развитите икономики поемат шокове чрез фискални буфери и диверсифицирани доставки, а развиващите се – чрез свиване на вноса, обезценяване на валутите, ограничаване на торове и недостиг на храни; посочва се, че храните са средно 44%...