Иран променя подхода към преговорите със САЩ, поставяйки акцент върху „дипломация на възпирането“ и Ормузкия проток

Иранските власти заявяват, че Техеран е станал по-малко убеден в ефективността на политиката на „стратегическо търпение“ в отношенията с Вашингтон, след като – по тяхна версия – преговорите са се превърнали от инструмент за намаляване на натиска в „покритие“, предхождащо американски и израелски военни удари по иранска територия. Според публикацията това се отразява в промяна на преговорната доктрина, ориентирана към използване на полеви и политически лостове за възпиране, на първо място Ормузкия проток, като средство за търсене на гаранции отвъд писмените договорености. Съветникът на върховния лидер Али Акбар Велаятi е цитиран да казва, че „документите и подписите сами по себе си не са гаранция“, а „истинският гарант“ за всяко разбирателство със САЩ е Ормузкият проток, с намек за обвързване на морската сигурност с политически и икономически ангажименти. Членът на комисията по национална сигурност в парламента Амир Хаяте Могаддам е посочил пет условия за преговори: вдигане на санкциите, освобождаване на замразени активи, военни компенсации, спиране на сблъсъците и признаване на суверенитета на Иран върху протока. Материалът отбелязва, че позициите идват след взаимни обвинения между САЩ и Иран за нарушение на примирие. Централното командване на САЩ съобщи за удари по ракетни платформи и лодки в южен Иран, а Техеран ги определи като „сериозно“ нарушение на разбирателствата. Ирански представители оценяват вероятността за пряка война като „малка“, но подчертават готовност за отговор. В анализа се посочват и разминавания по терминологията („споразумение“/„прекратяване на огъня“ срещу „поетапно разбирателство“/„край на войната“) и по ядреното досие: Вашингтон настоява за спиране на дейности по високообогатяване и изнасяне на запаси, докато Иран говори за временно „замразяване“. NBC News е цитирана с думи на вицепрезидента Джей Ди Ванс за оптимизъм, че Иран може да приеме ограничения под ясна инспекция.