Анализ: три възможни сценария за бъдещето на корабоплаването в Ормузкия проток

Материал на Al Jazeera Arabic от 14 май 2026 г. разглежда нарастващото геополитическо напрежение около Ормузкия проток и възможните посоки за развитие на кризата, като представя мнения на военни и политически експерти. Според експерта по национална сигурност на САЩ Джонатан Суит ситуацията е въпрос на „липса на воля“, а не на капацитет: той твърди, че Съединените щати имат достатъчна военна мощ да отворят протока, но засега предпочитат отбранително съпровождане на кораби, за да избегнат пряка и мащабна конфронтация. Суит предупреждава, че решения, които оставят Корпуса на стражите на ислямската революция да запази контрол, биха удължили несигурността за десетилетия, като подчертава значението на протока за Иран в условията на санкции. Политологът от Кувейтския университет Файсал Абу Салиб описва иранската линия като „дипломация на заложниците“, правейки историческа аналогия с кризата в американското посолство през 1979 г., и призовава държавите от Персийския залив да развиват стратегически алтернативи извън географията на протока, включително тръбопроводи към Оманския залив през Саудитска Арабия и мащабни инфраструктурни проекти. Професорът от Университета в Ланкастър Саймън Мабон акцентира върху европейска предпазливост и посочва трудностите на дипломацията заради недоверие между Вашингтон и Техеран, като вижда потенциал за китайска посредническа роля с участие на Оман, Катар и Пакистан. Експертите са единодушни, че статуквото е „неустойчиво“, и очертават два паралелни подхода: международни рамки за сигурността (вкл. мисия под ООН) и ускоряване на алтернативни маршрути за нефт и газ. В текста се посочва, че затваряне на протока, през който минават около 20% от световния нефт и втечнен газ, е довело до рязко поскъпване на енергията и до извънредни мерки във Филипините, Замбия и Словения.