Меморандумът САЩ–Иран цели ограничаване на щетите, не окончателен мир

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф подписаха през юни 14-точков меморандум за разбирателство (MoU), представен като механизъм за спиране на 109-дневната война между двете страни. Рамката, според текста, е силно медиирана от Пакистан и Катар и предвижда вдигане на американската морска блокада срещу Иран срещу повторно отваряне от Техеран на жизненоважния Ормузки проток, след икономическа война, довела до скок на глобалните енергийни цени и пазарна нестабилност. Въпреки намаляването на нападенията „око за око“, напрежението около Ормуз остава, а сблъсъци са отчетени в петък и събота. САЩ и Иран разполагат с 60-дневен прозорец за преговори за постоянна договореност. Анализатори, цитирани от Al Jazeera, определят MoU като „споразумение на принудените“ – примирие, продиктувано от взаимна цена на конфликта, а не от натрупване на доверие. Според Халид ал-Джабер войната е започнала на 28 февруари и е „официално поставена на пауза“ на 17 юни; били са изстреляни приблизително 7,200 ракети, като близо 80% са по цивилна инфраструктура. Набил Кури посочва ограниченията на военната сила и вътрешнополитическия и икономически натиск върху Вашингтон. Анализът сравнява MoU с примирията в Газа (октомври 2025) и Ливан (ноември 2024), които според посочени данни са многократно нарушавани. Негар Мортазави подчертава разликата между държавни и недържавни участници и предупреждава, че ограничените удари и взаимните обвинения – включително твърдения за американски удари по южни ирански пристанища и иранско насочване срещу Кувейт и Бахрейн – могат да ескалират. Според нея по-вероятният изход е „управлявано съперничество с правила“, а не траен мир.