Войната с Иран и затварянето на Ормуз изострят енергийните рискове и инфлацията в ЕС

Европейският съюз е изправен пред „втори енергиен шок“ след началото на американско-израелската война срещу Иран и затварянето на Ормузкия проток, пише Al Jazeera Arabic. Според текста кризата подчертава високата зависимост на ЕС от внос на енергия: през 2025 г. съюзът е внесъл 97% от нужния нефт, по данни на Европейската комисия, на стойност 212 млрд. евро. Сред водещите доставчици на нефт са САЩ, Казахстан и Норвегия (по 12–15% от вноса на ЕС за всяка), следвани от Либия (9%) и Саудитска Арабия (6,8%). За природния газ ЕС покрива около 90% от потреблението си чрез внос; 62% идват по тръбопроводи от Норвегия, Алжир, Либия, Азербайджан, Русия и Обединеното кралство, а 38% — като втечнен природен газ. ЕС цели да прекрати вноса на руски газ до 2027 г., като делът на руския нефт е паднал от 25,8% през 2021 г. до 2,2% през 2025 г. От началото на войната цените на LNG в Европа са се повишили с над 60% до около 50 евро/MWh, а Brent — с над 50% до около 97 долара/барел. Инфлацията в еврозоната е 3,2% през май срещу 3% през април; енергията е поскъпнала с 10,9% на годишна база. Reuters цитира очаквания ЕЦБ да повиши депозитната лихва до 2,25% на 11 юни, с възможно ново повишение през септември. БВП на еврозоната е спаднал с 0,2% през първото тримесечие на 2026 г.; Урсула фон дер Лайен заявява, че ЕС губи близо 500 млн. евро дневно, а вносната сметка е нараснала с около 27 млрд. евро през март и април. Reuters цитира еврокомисаря по труда Роксана Минзату за риск до 1,3 млн. загубени работни места, а Financial Times — обсъждане на допускане на 0,3% от БВП за енергийна подкрепа извън лимита...