Вашингтон и Техеран спорят кой определя използването на замразените ирански активи

Замразените ирански средства в чуждестранни банки се превърнаха в един от най-чувствителните елементи в меморандум за разбирателство между Техеран и Вашингтон, тъй като Иран настоява да ги получи преди преговори по други досиета, а САЩ настояват освобождаването да става при условия. По оценки на Bloomberg общият размер на замразените ирански средства и активи е между 100 и 120 млрд. долара, натрупани за 47 години. Според репортаж на Al Jazeera, изготвен от Ахмад Марзук, спорът вече не е само кои активи ще бъдат освободени, а кой има право да решава за какво да се харчат, с каква цел и под какъв контрол. Американската позиция представя средствата като „хуманитарен“ механизъм с пълен контрол, при който след съвместно одобрение плащанията се извършват към одобрени доставчици извън Иран. Президентът Доналд Тръмп е заявявал, че част от средствата може да се използват за покупка на пшеница, царевица и соя от американски фермери, така че стоките да достигнат до иранското население. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс е описал схема с плащания към външни доставчици. Иранската позиция, изразена и от управителя на централната банка Абдолнасер Хемати, допуска покупка на американски земеделски продукти, но отхвърля ограничаване на разходите само до американски износ и подчертава суверенното право на решение. Financial Times по-рано съобщи, че администрацията на Тръмп е одобрила достъп до 6 млрд. долара в Катар за покупки на американски продукти; средствата са били в Южна Корея и прехвърлени в Доха през септември 2023 г. По данни в материала активи се свързват с: Китай (20 млрд. долара), Ирак (15 млрд.), Южна Корея (7 млрд.), Индия (7 млрд.), Катар (6 млрд.), както и европейски държави, Япония и САЩ (10 млрд.). Посочени са като причини за блокирането: санкции, правни спорове, банкови ограничения...