Какво представляват тактическите ядрени оръжия

Материал на Al Jazeera Arabic (14 май 2026) обяснява понятието „тактически ядрени оръжия“, наричани и „нестрратегически“: бойни глави и системи, предназначени за употреба на бойното поле срещу конкретни военни цели или за възпрепятстване на движенията на противникови сили, вместо за мащабно разрушение на градове. Те обикновено имат по-къс обсег и често по-ниска мощност от стратегическите, но част от тях превишават мощността на бомбата над Хирошима. Според текста развитието им започва след края на Втората световна война през 1945 г., когато големите сили планират сценарии за ограничена ядрена употреба. Съединените щати разработват гравитационни бомби като Mark 7 и ядрени артилерийски боеприпаси в рамките на стратегията „масирано възмездие“, свързвана с президента Дуайт Айзенхауър, включително като компенсиране на недостиг на конвенционални сили в Европа. СССР развива ядрена артилерия и ракети с малък обсег като „Скъд“ и ги интегрира в конвенционалните си планове; Китай първоначално отхвърля тактически ядрени оръжия. Отбелязани са рискове като възможно поражение на съюзнически територии (дебатът Франция–Западна Германия за „Плутон“), проблеми с командването и контрола и опасност от неволна ескалация, и влиянието на „двойно способни“ носители. Даден е пример с прекратяването на американската система Davy Crockett през 1967 г. За ограничаването се посочват договорът INF от 1987 г. и президентските ядрени инициативи (PNIs) от 1991–1992 г., както и че Великобритания приключва с тактически ядрени бомби до 1998 г., а Франция изтегля „Плутон“ и отменя „Хадес“. Текстът отбелязва, че след 2022 г. Русия, описана като притежаваща най-голям арсенал от тактически ядрени оръжия, ги използва за политически послания и ги разполага в Беларус, като се споменава доктрина „ескалация за деескалация“. Посочени са мощности от около 1 килотон до регулируеми 170 килотона за B61, както и платформи като „Искандер“, DF-26 и „Калибр“, плюс торпеда...