Балтийските държави се опасяват от прехвърляне на войната Русия–Украйна след навлизания на дронове

Естония, Латвия и Литва засилват отбранителната си подготовка по границите с Русия и Беларус след серия инциденти със съмнителни украински дронове, навлезли в тяхното въздушно пространство. Украйна твърди, че дроновете са били отклонени от руски електронен заглушителен сигнал, а Москва отрича отговорност, но случаите увеличават несигурността и опасенията от ескалация и хибридни действия. В средата на май два инцидента в рамките на 48 часа доведоха до вдигане на румънски изтребител на НАТО и до обществено предупреждение в Литва с призив жители и парламент да потърсят укритие. Русия заяви, че разполага с информация за планове Украйна да изстрелва военни дронове от Латвия; Латвия отхвърли твърденията като неверни. Спор за реакцията на правителството при „заблудени“ дронове доведе до политическа криза и разпад на управляващата коалиция. Литва обръща внимание на района около Калининград и 65-километровия Сувалкски коридор, разглеждан като уязвима точка за НАТО. Според данни в текста Литва има 2.8 млн. население и разходи за отбрана 5.38% от БВП; Латвия – 1.83 млн. и 4.73% (прогноза за 2026); Естония – 1.37 млн. и 5.4%. Естония отчита отделни инциденти, включително навлизане на руски МиГ-31 за 12 минути през септември и падане на дрон в електроцентралата Аувере през март; разузнаването ѝ заявява, че не вижда подготовка за непосредствена руска атака срещу НАТО, но следи дългосрочно възстановяване на сили и хибридни операции. Материалът посочва, че балтийската сигурност се опира на НАТО, на фона на въпроси за ангажимента на САЩ и промени в разполагането на войски, включително решения на президента Доналд Тръмп за контингенти в Германия и Полша. НАТО увеличава мерки по мисията Eastern Sentry с датчици, средства за прихващане на дронове и системи за заглушаване.