Судански разселени разказват за бягството към Дамазин и условията в лагерите в Синия Нил

Материал на Al Jazeera Arabic от 6 юни 2026 г. описва свидетелства на судански разселени, достигнали до град Дамазин в региона Синия Нил, където живеят в „порутени“ и пренаселени палатки при остър недостиг на храна, лекарства и базова помощ. Амена Хюсеин разказва, че родният ѝ град „Дандро“ е станал сцена на „жестоки атаки“ с дронове, при които е видяла пламъци, дим и експлозии, принудили хората да бягат. Тя е вървяла пеша два дни към Дамазин, бременна и с шестте си деца, като част от тях падали от изтощение и глад. След пристигането условията според нея остават тежки: палатката почти не предпазва от жега и студ, храната е оскъдна, а тя се тревожи за плода си заради остро недохранване. Машаер Ахмед, разселена от „Ал-Кармак“, описва, че при нападение на въоръжени мъже съпругът ѝ е убит пред осемте им деца, а най-големият им син е отвлечен. Семейството се е укривало три нощи в планински „краакер“ (скални пещери) без храна и лекарства и е пило вода от скални ями, в която имало „червеи“. Д-р Хиям Абдел Гани, психолог в лагер в провинция Бао, предупреждава за продължаващи тежки психични последици за деца и жени, включително изолация и сериозни нарушения на съня. Тя казва, че много деца изразяват травмите си чрез рисунки на самолети, оръжия, бойни сцени и кръв, и посочва, че липсата на спешна психологическа и хуманитарна намеса може да има дългосрочни ефекти.