Случай на индонезийска болногледачка в Тайван повдига въпроси за „двойни задължения“ и права на мигрантски работници

Индонезийската болногледачка Суси (псевдоним) пристига в Тайван през април 2024 г. с очакване да работи като живееща при работодателя си гледачка на парализирания баща на семейството. По думите ѝ скоро е била принудена да изпълнява „двойни задължения“, като освен грижите е работила и в семейния магазин за обедни кутии в окръг Чанхуа, Централен Тайван. Правозащитници посочват, че подобни задачи извън обхвата на разрешителното за работа са незаконни и могат да насочват към принудителен труд. Суси твърди, че е работила от 6:00 до полунощ с кратка следобедна почивка, била е под психически натиск и се е страхувала от „Ама“ – майката на работодателя, описвана като груба. Казва още, че е била ограничавана да напуска помещенията и да използва телефона си на работа, а като мюсюлманка е била карана да обработва свинско. Заплащането ѝ е било NT$20 000 месечно за болногледачество и в някои месеци допълнителни NT$10 000 за работа в магазина. След среща с активист от GANAS Community в средата на ноември 2025 г. тя подава сигнал на горещата линия 1955 на 13 ноември. Около 10 дни по-късно трудови инспектори от Чанхуа я преместват в държавен приют, където остава до февруари, когато е преназначена при нов работодател чрез нова агенция. Отделът по трудови въпроси на Чанхуа съобщава, че работодателят е глобен за нарушение на Employment Service Act, без да уточнява сумата; законът предвижда NT$30 000–NT$150 000 за възлагане на работа извън договора. По други твърдения, включително над 16 часа работа дневно, наблюдение и ограничаване, властите казват, че при проверката не са открили доказателства и посочват, че Суси може да подаде нов сигнал. Данни на Министерството на труда показват над 886 000 мигрантски работници в Тайван към края на май и средно...