Палестинският историк Салман Абу Сита разказва за изгнанието си и настоява за „правото на завръщане“

В материал по повод годишнината от Накба палестинският историк Салман Абу Сита (88 г.) описва дългогодишното си изгнание като „лична вражда“ с Давид Бен Гурион, когото обвинява за изселването на палестинците от земите им. Текстът, публикуван в Middle East Monitor и отразен от Al Jazeera Arabic, съчетава лични спомени, исторически разказ и демографски аргументи в защита на „правото на завръщане“, което авторът определя като гарантирано от международното право. Абу Сита пише, че на 15 май 2026 г. е „бежанец от 28489 дни“. Роден е в село Ал-Маин в района на Беер Шева, на около 30 км югоизточно от Газа. Според него през 1948 г., докато учи в пансион в Беер Шева, е върнат у дома заради нарастващи атаки, а на 14 май 1948 г. бойци на „Хагана“ нападат селото му, разрушават къщи и сгради и събарят училището, построено от баща му през 1920 г. Авторът твърди, че „План Далет“ от март 1948 г. е довел до нападения и изселване на жители от 530 палестински града и села за десет месеца и че са извършени най-малко 95 кланета с около 15 хил. убити палестинци. Описва и как лагерите в Газа са запазили социалната структура на селата. Абу Сита представя научната си работа по картографиране и документиране на демографията на Палестина (след инженерно образование в Кайро и докторска степен от University College London) и твърди, че завръщането е practically възможно, включително с данни, че 90% от евреите в Израел живеят в 77 населени места на 6–10% от земята. Той посочва конкурса за планове за възстановяване на разрушени села, споменава надеждите си след Осло през 1993 г. и обвинява западните сили, включително Великобритания и Декларацията Балфур. В края заявява, че желанието му е...