Оставката на премиера Евика Силиня задълбочава правителствената криза в Латвия след инцидент с украински дронове

Оставката на латвийския премиер Евика Силиня на 14 май задълбочава политическата криза в страната на фона на инцидент с украински дронове и разпад на управляващата коалиция, пише ТАСС, позовавайки се на анализ на Мария Павлова, старши изследовател в Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО) към Руската академия на науките. Според Павлова случилото се с дроновете е изострило натрупани напрежения в коалицията и е било „последният катализатор“ за дезинтеграцията ѝ. Тя отбелязва, че коалицията е била крехка от средата на 2025 г., а инцидентът е засилил обществените съмнения относно отбранителните способности на страната и е дал аргументи на опозицията. Павлова твърди, че западни медии свързват политическите сътресения в Латвия с предполагаема намеса на Москва и с „руски операции по противовъздушна отбрана“ в предизборен период, но добавя, че регионът може да генерира поводи за нестабилност и без външни фактори. Като контекст тя посочва, че през последната година Литва и Естония също са били близо до правителствени кризи, свързани с корупционни скандали, спорове за военни бюджети и политически злоупотреби. По оценка на Павлова Латвия може да остане без стабилно правителство до парламентарните избори, насрочени за октомври, тъй като евентуален междинен кабинет може да няма достатъчна подкрепа. Тя добавя, че подобна ситуация би позволила отклоняване на вниманието от теми като предполагаемо присвояване, свързано със строителството на Rail Baltica, и проблеми в здравеопазването. Кризата ескалира след 8 май, когато министърът на отбраната Андрис Спрудс заяви готовност да подаде оставка след навлизане на украински дронове в латвийското въздушно пространство; по данни в материала дроновете не са били прихванати и са се разбили в нефтобаза в Резекне, като са повредили четири резервоара.