Ал Джазира: От Осло до анексията – как се фрагментира палестинската география за три десетилетия

Материал на Al Jazeera Arabic проследява промените в палестинската география от подписването на споразуменията от Осло през 1993 г. между Организацията за освобождение на Палестина и Израел до 2026 г., като фокусът е върху Западния бряг и Източен Йерусалим. Според текста очакванията за палестинска държава с столица Източен Йерусалим са били подкопани от разрастване на израелските селища, обходни пътища и изграждането на разделителната стена, които са фрагментирали градове и села. Цитирани са данни, че броят на заселниците на Западния бряг, включително Източен Йерусалим, е нараснал от около 268 000 през 1993 г. (Палестинско централно статистическо бюро) до 780 000 през 2026 г. (Палестинска служба за съпротива срещу стената и заселването), разпределени в 192 селища и 350 аванпоста. Текстът припомня разделението от Осло 2 (1995) на зона A (18%, палестински граждански и сигурностен контрол), зона B (21%, палестинска гражданска администрация и израелски сигурностен контрол) и зона C (61%, израелски контрол). Според цитирано изявление 42% от зона C са под „заселнически процедури“, а части от територията са обозначени като „държавни земи“, „военни тренировъчни зони“, „зони на влияние на селища“ и „заселнически пътища“. Споменати са оценки, че Израел контролира фактически около 85% от историческа Палестина, както и карта от 2025 г. на Дирекцията по преговорите на ООП, според която при израелски план за анексия оставащата част от Западния бряг се оценява на около 53%. Цитиран е Хасан Брейджия, който посочва подкрепа на САЩ и европейско-израелско партньорство, и напомня за Резолюция 2334 на СС на ООН (2016) и призив на Международния съд (2024) за прекратяване на дългосрочната окупация и заселването. Академикът Мохамед Хелса твърди, че израелските правителства са третирали Осло като временна рамка, а се споменава и инициатива на Итамар Бен-Гвир за закон за...