Замразените активи като финансов лост: Русия, Иран, Афганистан и други случаи

Замразяването на чуждестранни активи все по-често се използва като инструмент за финансово влияние, а не само като санкционна мярка, като по оценки на секретаря на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу стойността на замразените активи в световен мащаб надхвърля 590 млрд. долара. Сред засегнатите са Русия, Иран, Афганистан, Венецуела, Северна Корея, Куба, Либия и Ирак. Русия е посочена като най-големия случай: според „Брукингс“ са замразени 300–330 млрд. долара от резервите на Централната банка след началото на войната в Украйна през 2022 г., а по данни на групата REPO около 280 млрд. долара остават под замразяване в западни юрисдикции. „Евроклиър“ управлява приблизително 200 млрд. долара (около 90% от замразените руски резерви в ЕС). „Евроклиър“ съобщава за около 7 млрд. долара лихви през 2024 г., като Белгия е получила приблизително 25% от тях като данъци (около 2 млрд. долара) с ангажимент да ги насочи за подкрепа на Украйна. През май 2024 г. Съветът на ЕС задължава депозитарите да превеждат част от печалбите към европейския фонд за Украйна; по данни на „Евроклиър“ са направени две превеждания по около 2 млрд. долара през юли 2024 г. и март 2025 г. Не е постигнат консенсус в Г-7/ЕС за конфискация на самите активи поради правни рискове, но през 2024 г. е договорен механизъм за финансиране на Украйна за 50 млрд. долара, обезпечен с бъдещите доходи. САЩ са замразили около 7 млрд. долара афганистански резерви (август 2021 г.), а през февруари 2022 г. Джо Байдън разпорежда половината (3.5 млрд. долара) да отиде в швейцарския „Афганистански фонд“. За Иран „Ел Паис“ оценява замразени средства на 100–120 млрд. долара, разпределени между държави като Китай (около 20 млрд.), Индия (7 млрд.), Ирак (6 млрд.) и други. Венецуела посочва около 2...