Анализи: разминаване между Вашингтон и Тел Авив след примирието с Иран и напрежение между Тръмп и Нетаняху

Материал на Al Jazeera Arabic от 17 юни 2026 г. разглежда нарастващо разминаване между САЩ и Израел след крехко примирие с Иран и поставя фокус върху личното напрежение между президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Текстът се позовава на коментар на Майкъл Синг (Институт „Вашингтон“ за близкоизточна политика), публикуван във „Вашингтон пост“, че подобни конфликти между американски президенти и израелски премиери имат прецеденти – от 1975 г. (писмо на Джералд Форд до Ицхак Рабин), през 1982 г. (предупреждение на Роналд Рейгън към Менахем Бегин след бомбардировките на Бейрут), до 2024 г. (съвет на Джо Байдън към Нетаняху след широк ирански ракетен удар). Синг подчертава, че интересите на САЩ и Израел са допълващи се, но не идентични, и че успехът в конфликта с Иран се дефинира различно. Той отбелязва безпрецедентно ниво на военно сътрудничество и призовава Вашингтон да не представя Израел като „изкупителна жертва“ за войната; посочва, че Тръмп е отхвърлял тезата, че Израел е въвлякъл САЩ, и е свързвал решимостта си с „потискането“ в Иран. В отделен анализ Леон Хадар („Нешънъл интерест“) сравнява края на войната с Иран с модела от 1973 г., като твърди, че САЩ определят момента на спиране на бойните действия; според него през 2025–2026 г. правителството на Нетаняху е спазило примирието, след като Вашингтон е преценил, че целите за отслабване на иранската ядрена програма са постигнати. „Гардиън“ (Андрю Рот) описва вътрешнополитически натиск върху Нетаняху и цитира Арън Дейвид Милър (Карнеги), че Тръмп е говорил за Нетаняху по необичаен начин, включително чрез течове на остри частни реплики. „Индипендънт“ съобщава за твърдения, че администрацията на Тръмп е отказала на Израел достъп до проектотекст на споразумение; американски представител отрича, като говори за тясна координация. Посочва...