Анализ: Защо Вашингтон търси Китай на фона на войната с Иран

Анализ на Центъра „Ал Джазира“ за срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин на фона на войната срещу Иран разглежда китайската позиция като част от дългосрочни сметки за мястото на Китай в международната система, бъдещото съперничество със САЩ, енергийната сигурност и Тайван. Според автора Пекин не влиза в разговорите с цел „решаване на кризата“, а за управление на балансите и извличане на стратегически ползи. В текста се твърди, че основният проблем за Тръмп не е „победа“ над Иран, а изход от войната при запазване на политическия образ у дома. САЩ, според анализа, са изправени пред противоречие между целта да бъде отворен Ормузкият проток и поддържането на санкциите като инструмент за натиск по ядреното досие. Авторът описва иранската позиция като стремеж да се използва кризата за нови условия – включително вдигане на санкциите, край на войната, признание на роля в управлението на корабоплаването в протока и отлагане на ядрената тема. Вашингтон, според анализа, търси Пекин заради „канали на доверие“ с Техеран: Китай е представен като най-голям купувач на ирански петрол и ключов партньор, подкрепял Иран в и извън Съвета за сигурност. Изложени са три възможни китайски подхода, като най-вероятният е „трети път“: Китай да не „спасява“ изцяло САЩ, но и да не допуска неконтролируема ескалация. Ормузкият проток е описан като геополитически инструмент, свързан и със сценарии около Тайван. Текстът твърди, че Китай е използвал вето в Съвета за сигурност срещу проекторезолюция, която би наложила на Иран да отвори протока без компенсации. Анализът допълва, че Пекин предпочита ролята на посредник или „свидетел“, а не на „гарант“ на окончателно споразумение, и залага на поетапни договорености. Заключението определя линията на Пекин като „стратегическо хеджиране“, при което контролираното „изтощаване“ на...