Разширяване на ЕС: готов ли е съюзът за нови членове?

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви преди среща на външните министри на ЕС в Брюксел, че разширяването е приоритет и че „ако кандидатите изпълнят, трябва да изпълним и ние“. Като знак за напредък тя посочи, че през април — за първи път от 17 години — ЕС е създал работна група за изготвяне на договор за присъединяване на кандидатка: Черна гора. Според Страхиня Суботич от European Policy Centre (CEP) в Белград това е най-ясният сигнал, че ЕС я вижда като следваща държава членка. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. разширяването отново се превърна от технически процес в геополитически и въпрос на сигурност. Стивън Блокманс от Centre for European Policy Studies (CEPS) казва, че необходимостта се признава от всички държави членки, но се съчетава с подход, основан на заслуги и реформи, без „преки пътища“, и с нужда ЕС да промени политики и управление. В Брюксел се обсъжда дали методологията, разработена преди четири десетилетия, е подходяща, и дали принципи на „постепенна интеграция“ могат да се разширят отвъд единния пазар, включително към сигурността. Германският канцлер Фридрих Мерц предложи всички преговорни клъстери с Украйна да бъдат открити и вариант за „асоциирано членство“, както и привилегирован достъп на Западните Балкани и Молдова до единния пазар и наблюдателен статут. Част от идеите срещат съпротива: „обратно разширяване“, подкрепяно от Володимир Зеленски и части от Европейската комисия, бе отхвърлено. Дебатът засяга и евентуално временно ограничаване на вето права на нови членове; Албания, Босна и Херцеговина и Сърбия са сигнализирали готовност, докато Черна гора не желае преходни режими. Анализатори очакват присъединителният ѝ договор да послужи като тест за по-строг следприсъединителен мониторинг и защитни клаузи.