Китайската интерпретация на очакваното споразумение САЩ–Иран: удължено примирие и фокус върху Ормуз

Китайски медии и коментатори представят очакваното споразумение между Вашингтон и Техеран като прагматична договорка за удължаване на прекратяването на огъня и за повторно отваряне на Ормузкия проток, а не като окончателен политически пробив или всеобхватно уреждане на конфликта. В китайската рамка се откроява ролята на регионални посредници, особено Пакистан, докато Китай е описван по-скоро като сила, подкрепяща стабилността и свободата на морските коридори, отколкото като „архитект“ или гарант на договореността. Пекин поставя в една плоскост политическия диалог и възстановяването на трафика през Ормуз като условия за регионална стабилност и предвидимост на световните енергийни пазари. Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин подчертава, че „диалогът и преговорите“ са правилният път и че „военните решения“ нямат изход, като призовава отвореният канал за разговори да не бъде затварян и да се работи за „всеобхватно и трайно“ прекратяване на огъня и бързо отваряне на морските маршрути. Според оценки, цитирани в китайски източници, залогът надхвърля Ормуз и примирието и се свързва с по-широк спор за международния ред и границите на американското влияние. „Женмин жибао“ описва потенциалната договорка като тест дали САЩ ще се откажат от „менталитета на Студената война“ и предупреждава, че устойчивостта ѝ изисква уважение към суверенитета на Иран и опора в международното право, включително отказ от използване на енергийни санкции и морски маршрути като инструмент за политически натиск. Синхуа акцентира, че диалогът е намалил „сянката на войната“, но че комбинацията от военен натиск и санкции оставя риск от нова ескалация. В материала се посочват и ограниченията на китайското влияние върху Техеран, както и твърдения на South China Morning Post, че Си Дзинпин е предложил на Доналд Тръмп помощ за посредничество, докато Китай насърчава Пакистан да задълбочи усилията си.