Гърция подновява разглеждането на сирийски и афганистански молби за убежище с фокус върху връщанията

Гърция е започнала да подновява разглеждането на вече одобрени молби за убежище на сирийци и афганистанци, с цел да прецени дали статутът може да бъде отнет и хората да бъдат върнати. В материала на Al Jazeera е описан случай на сирийски гражданин, живеещ в Гърция от 2014 г., получил убежище през 2015 г. заради гражданската война в Сирия. След като войната е приключила през декември 2024 г., той е сред 1 200 сирийци, чиито случаи са били отворени отново през февруари и е получил уведомление да изложи наново причините да остане и защо не може да се върне. По данни, цитирани в текста, адвокатът му казва, че подобни уведомления в момента получават само мъже, включително и от Афганистан, чиято гражданска война е „считана за приключила“ след победата на талибаните през август 2021 г. Според адвокатката Ангелики Теодоропулу това е свързано с линията на ЕС към Сирия и Афганистан и с наличието на доброволни връщания, както и с по-строг режим на международна закрила, повече откази и по-малко предоставени статути. Министърът на миграцията Танос Плеврис заявява, че през февруари е разпоредил повторно отваряне на случаи, при които убежището може да бъде отнето. Миналата година Гърция е отнела убежище на почти 200 души, спрямо 400 през предходното десетилетие. През септември 2025 г. е приета политика за връщания, която Плеврис нарича „най-строгата“ в ЕС, включително възможност за лишаване от свобода при отказ от депортиране, електронно наблюдение, срок от две седмици за доброволно напускане, глоба от 5 000 евро и две до пет години в затворени лагери. В парламентарна комисия Плеврис казва, че Атина предпочита немюсюлмански работници мигранти и посочва държави като Грузия, Филипините, Армения и Индия. Контекстът включва предстоящото влизане в сила на Пакта...