Защо решението се бави и светът продължава да плаща цената на войната срещу Иран

Материал на Al Jazeera Arabic от 11 май 2026 г. разглежда защо кризата между САЩ и Иран остава без изход на фона на военна ескалация и блокирани преговори. Според текста двете страни залагат несъвместими предварителни условия: Вашингтон настоява за разформироване на иранската ядрена програма като минимум, докато Техеран отказва преговори „под огън“ и поставя акцент върху прекратяване на бойните действия и вдигане на блокадата. Цитирани са оценки на представители и експерти. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Томи Пигот заявява, че целта е Иран да не притежава ядрено оръжие и че президентът Доналд Тръмп „няма да бърза“ към „лоша сделка“. Трита Парси от Института „Куинси“ описва вътрешни дебати в Техеран за характера на отговора и предупреждава за чувствителност към натиск чрез сила. Военното измерение е представено като „контролиран“ или „без решителен изход“ конфликт: споменати са 3 американски самолетоносача и ескортни разрушители в района на Персийския залив и напрежение около Ормузкия проток. Дейвид Де Рош (бивш служител в Пентагона) интерпретира разполагането като тактическо, включително за допълнителна противоракетна отбрана и разузнаване. От иранска перспектива Захра Харазми (Техерански университет) твърди, че Иран е реагирал „незабавно и точно“, и заявява, че 13 американски бази в региона са „извън строя“. Текстът подчертава глобалните икономически последици от сътресенията в Ормуз, през който минават около 20% от световните доставки на нефт и газ. Гита Гопинат предупреждава за верижни ефекти върху цените на енергията, торовете и храните и цитира оценка на Световната продоволствена програма за риск още 45 милиона души да изпаднат в продоволствена несигурност. Според материала възможният краткосрочен изход е ограничено разбирателство за морските коридори, а не всеобхватна сделка.