Анализ: Иран използва ескалация в Залива като инструмент за преговори със САЩ

Авторът на коментар в Al Jazeera Arabic разглежда повтарящ се модел в реакциите на Иран след американски удари: вместо да атакува директно американски военноморски сили, Техеран насочва ефектите от ескалацията към държавите от Залива, морските маршрути и икономическата инфраструктура с регионално и глобално значение. Текстът проследява тази линия от „войната на танкерите“ през 80-те години, през инцидентите в корабоплаването в Залива през 2019 г. и последвалите удари по енергийни обекти, до настоящата война, като я интерпретира като устойчиво стратегическо поведение, а не като моментна реакция. Според автора обяснението, че Иран „притиска“ САЩ чрез регионалните им интереси, е непълно, защото не отчита защо ударите засягат Залива дори когато държавите от региона не са взели решението за нападение срещу Иран. В текста се твърди, че в традиционната иранска перспектива Заливът е ключово пространство за регионалния баланс на силите и че всяка система за сигурност трябва да минава през Техеран или да отчита интересите му. Коментарът използва разграничението на Томас Шелинг между сила за военна победа и сила като „език на преговори“, определяйки действията като „дипломация на насилието“: контролирани удари под прага на всеобхватна война, които повишават глобалната цена чрез енергийните пазари, застраховането и търговията. Авторът добавя, че Иран се стреми и да предотврати оформянето на нов регионален ред, при който държавите от Залива действат по-независимо от него.