Европейските лидери обсъждат директни преговори с Русия за войната в Украйна на фона на разделения и нови санкции

Европейски дипломати все по-често приемат, че „рано или късно“ ще се стигне до преки преговори между Европа и Русия като възможен път към политическо уреждане на войната в Украйна, но към момента няма ясни индикации кога и как може да се организира подобна среща. В европейските столици продължават да доминират резерви и подозрения към намеренията на Москва, а в рамките на ЕС има разногласия кой да поеме инициативата и каква да е формата на посредничество. Повод за нова вълна от коментари са изказвания на президента на Финландия Александер Стуб пред италианския вестник „Кориере дела Сера“, че политиката на Вашингтон спрямо Москва и Киев вече не съвпада с интересите на Европа и че са нужни директни контакти с Русия. Стуб подчертава необходимостта от координация между държави като Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство, както и със скандинавските и балтийските страни. На фона на тези дискусии ЕС одобри нов пакет санкции след разговори в Брюксел в понеделник, включително разширяване на „черния списък“ за руски лица, свързвани с депортиране на хиляди украински деца, както и замразяване на активи и забрани за влизане. Швеция, чрез външния министър Мария Малмер Стенергард, заяви, че разговори с Москва ще се наложат, но при липса на признаци за „реален мир“ фокусът трябва да е върху увеличаване на натиска, включително санкции и подкрепа за Украйна. Отделно, Украйна и върховният представител на ЕС Кая Калас отхвърлиха идеята Владимир Путин да предложи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като потенциален посредник. Стуб заяви, че не очаква мирно споразумение през тази година и очерта три сценария: продължаване на войната, примирие с последващ мир или срив на една от страните.