Азия се подготвя за нова вълна от енергийни сътресения заради войната с Иран и затварянето на Ормузкия проток

Първите защитни мерки на азиатските държави срещу енергийните шокове отслабват, докато се засилва „втора вълна“ от последиците на американско-израелската война срещу Иран, на фона на продължаващото иранско затваряне на Ормузкия проток. След началото на войната на 28 февруари Иран затвори протока, през който преминава около една пета от световните енергийни доставки, което принуди правителствата в Азия да ограничават потреблението на енергия, да пренасочват газ към домакинствата и да използват резерви за временна защита. Тези стъпки са били планирани при предположение за кратък конфликт, но войната продължава без ясна перспектива за край и кризата с горивата се разширява. По данни на Програмата на ООН за развитие (UNDP) до 8,8 млн. души в Азия са изложени на риск от изпадане в бедност, а потенциалните икономически загуби за Азия и Тихоокеанския регион могат да достигнат 299 млрд. долара. Отбелязват се ръст на самолетните билети, транспортните разходи и сметките за услуги, което заплашва растежа. Правителства, планирали бюджети при средна цена на петрола около 70 долара за барел, са изправени пред Брент около 120 долара. Това поставя избор между запазване на скъпите субсидии или тяхното намаляване с риск от обществено недоволство. Индия пренасочи газ към около 330 млн. домакинства, което намали доставките за заводи за торове; премиерът Нарендра Моди призова за покупка на местни продукти, ограничаване на пътуванията и работа от дома. Филипините намалиха работната седмица до 4 дни; Фич отчита поскъпване на енергията и забавяне на бизнеса в Манила. Тайланд премахна тавана на цените на дизела; Виетнам продължи спирането на горивните данъци, но недостигът на авиационно гориво ограничава полети и удря туризма (около 8% от БВП). Пакистан и Бангладеш купуват на спот пазара, повишавайки натиска върху валутните резерви. Експерти предупреждават, че ефектите може да...