„Фламинговата революция“: какво стои зад протестите в Албания

В Тирана всяка вечер в 19:00 ч. протестиращи се събират на едно и също място със сходни символи и искания. Над три седмици непрекъснати ежедневни демонстрации превърнаха т.нар. „Фламингова революция“ в най-голямото гражданско протестно движение в Албания след падането на комунизма. Протестите започват след одобрен от правителството проект за луксозен туризъм в Звернец, защитена крайбрежна зона в Южна Албания. Първоначално мотивирани от екологични опасения, демонстрациите прерастват в по-широко политическо движение, включително с призиви за оставката на премиера Еди Рама. Рама отхвърля обясненията, че недоволството е само резултат от вътрешни политически причини, и твърди, че протестите са част от „хибридна война“, подсилвана от външни влияния и дигитална манипулация. Той заявява, че темата е станала международно видима след свързването ѝ с Джаред Къшнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп, който планира проекта в Звернец. На 20 юни Рама говори за „дигитален циклон“ и посочва външни актьори, включително „държавно спонсорирани“ участници, като споменава Иран. Експерти, цитирани от DW, оспорват тезата за алгоритмите като причина и подчертават, че ключов момент е видеозапис от 30 май на плажа в Звернец, на който протестиращ е влачен по пясъка от частна охрана пред полицаи. Според анализатори протестите отразяват по-дълбока криза на демократичния модел и спорове за върховенството на закона. Темата достига и до ЕС: в последната си резолюция за напредъка на Албания Европейският парламент изразява „сериозна загриженост“ за защитената зона Вьоса–Нарта и призовава за незабавен мораториум върху нови разрешителни и строежи в защитени територии, като свързва опазването на околната среда и върховенството на закона с ангажиментите за присъединяване към ЕС.