Войната в Близкия изток засилва инфлацията и напрежението в световната икономика

Материал на Al Jazeera Arabic (16 май 2026) разглежда как войната в Близкия изток се отразява върху големите икономики и глобалните финансови пазари чрез по-високи цени на енергията и смущения във веригите за доставки. Според текста, ефектът се пренася към инфлацията, пазарите на облигации и валутите и засилва опасенията от нова инфлационна вълна, която да натисне растежа и решенията на централните банки. В САЩ инфлацията през април/нисан се е повишила до 3.8%, най-високо ниво от 2023 г., като са посочени бензинът, храните, наемите и самолетните билети; сравнението е с нива около 2% в края на 2025 г. Отбелязва се спад на реалните заплати за първи път от 2023 г., както и данни от проучвания на Федералния резерв: 91% от американците определят инфлацията като най-голям финансов проблем, а 42% са притеснени за намиране или запазване на работа (37% през 2024). В Европа британските 30-годишни облигации достигат доходност 5.86% (най-висока от 1998 г.). Във Франция безработицата се повишава до около 8%, най-високо ниво от пет години. Проучвания на Bloomberg сочат очаквания за две повишения на лихвите от ЕЦБ през годината; британската икономика расте с 0.6% през първото тримесечие, но се предупреждава за риск през втората половина. В Азия: Китай отчита около 2% годишен ръст на цените на производител и около 1.2% потребителска инфлация през април; в Япония доходността по 40-годишни облигации надхвърля 4%. В Южна Корея маржин заемите надвишават 35 трилиона вона (25.6 млрд. долара). В Индия суровият петрол е най-големият внос – 174 млрд. долара за 2025–2026 г., следван от електроника (116 млрд.) и злато (72 млрд.). Сред развиващите се пазари се посочва спад на руската икономика с 0.2% на годишна база през първото тримесечие на фона на санкциите и войната...