Ръстът на наемите в Ливан засилва натиска върху разселените; „по-безопасните зони“ се превръщат в нерегулиран пазар

Материал на Al Jazeera Arabic от 17 май 2026 г. описва как разширяващото се вътрешно разселване в Ливан, спадът на възможностите за работа и поскъпването на живота превръщат наемите в тежест за повечето семейства и изместват натиска към „по-безопасните зони“, където се насочват разселените. В град Сайда (Южен Ливан) част от хората остават в училища, превърнати в центрове за настаняване, заради липса на достъпни жилища и рязък скок на цените. Разселена жена от Заррария разказва, че апартамент, който е струвал 600 долара, е станал 1000 долара, като с комисиони на агенции и посредници общата сума достига над 1500 долара още преди настаняване. Други разселени посочват, че изборът често е между улицата и принудително връщане в населени места като Шакра, или оставане в приюти при пренаселеност и липса на личното пространство. По данни на мениджър в строителна компания, войната и пренасочването към по-сигурни райони като Сайда, Бейрут и крайбрежната ивица до планината Ливан са нарушили баланса между търсене и предлагане. Наемите в Сайда, които преди са били 300–500 долара месечно, вече са 700–800 долара, понякога до 1200 долара, като някои наемодатели искат 6 месеца предплата и депозит 2–3 месеца. Икономически изследовател отбелязва, че държавният капацитет е изчерпан, а след около 15 месеца „първа война“ страната се сблъсква с „втора“ – жилищна, на фона на разселване, засегнало около 2,2 млн. души. Тя свързва кризата с комбинация от пазарен натиск, спекула и слаб контрол от Министерството на икономиката и защита на потребителите.