Латинска Америка: Защо избирателите се насочват надясно?

Според анализ на Deutsche Welle крайно десни и деснопопулистки кандидати набират подкрепа в Латинска Америка след поредица президентски избори. В Колумбия десноекстремисткият кандидат Абелардо де ла Есприела печели с малка разлика срещу левия опонент Иван Сепеда, като кампанията му поставя акцент върху кризата със сигурността. В Чили крайнодесният Хосе Антонио Каст поема властта след избори през март и обявява намерения за съкращения в образованието и социалната политика, съчетани с данъчни облекчения за бизнеса; той говори положително за военната диктатура на генерал Аугусто Пиночет (1973–1990). В Аржентина от 2023 г. управлява десният популист Хавиер Милей, който залага на строги икономии. Материалът отбелязва, че десни, консервативни или икономически либерални сили управляват Боливия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Хондурас, Панама, Парагвай и Перу, докато Бразилия, Куба, Гватемала, Мексико, Никарагуа, Уругвай и Венецуела са с леви или крайно леви правителства. В Бразилия изборите тази есен противопоставят действащия президент Луиз Инасио Лула да Силва срещу Флавио Болсонаро, посочен като син на затворения бивш президент Жаир Болсонаро. Експерти от GIGA, университета „Гьоте“ и университета във Вюрцбург посочват като ключови фактори социалното неравенство, високата престъпност, слабия върховенство на закона, корупцията и разочарованието от управляващите. Отделно се разглежда „моделът Букеле“ в Ел Салвадор и твърденията, че при подобни политики се поставят под въпрос граждански и човешки права. DW описва и ролята на президента на САЩ Доналд Тръмп чрез публична подкрепа за съюзници и мерки спрямо Куба и Венецуела.