От разрив към конфронтация: напрегната история в отношенията между Испания и Израел

Материал на Al Jazeera Arabic проследява напрегнатата история на отношенията между Испания и Израел, които, според текста, се характеризират с периоди на предпазливо сближаване и последващи кризи. Началото е поставено през 30-те години на ХХ век по време на Испанската гражданска война (1936–1939), когато, както се твърди, елементи от световното ционистко движение участват на страната на републиканците, което предизвиква враждебност у генерал Франсиско Франко. След Втората световна война и създаването на ООН през 1945 г. Испания изпада в международна изолация, а режимът на Франко отказва да признае държавата Израел, обявена през 1948 г., което води до дългогодишна почти пълна дипломатическа дистанция. В контекста на войната през октомври 1973 г. Мадрид не позволява на САЩ да използват бази в Испания за снабдяване на Израел с оръжие, а през 1974 г. подкрепя решения на ООН за правото на палестинците на самоопределение и за признаване на Организацията за освобождение на Палестина. Общественото напрежение нараства през 1982 г. с протести в Испания след израелската инвазия в Ливан и след клането в Сабра и Шатила. През 1986 г. Испания установява пълни дипломатически отношения с Израел, но продължава публичната подкрепа за палестинците. Мадрид е домакин на Мадридската мирна конференция през 1991 г. През 2014 г. Испания, според текста, спира продажби на оръжие за Израел. Посочва се, че през май 2024 г. Испания признава държавата Палестина, след което правителството на Бенямин Нетаняху отзовава посланика си и понижава дипломатическото представителство. Твърди се и за испански действия като отказ за акостиране на кораби с оръжие, предназначено за Израел, и за решение в началото на 2026 г. да бъде затворено въздушното пространство за самолети, свързани с войната, което предизвиква остри израелски критики.