Технологичният възход на Китай пренарежда глобалната космическа надпревара

Китай разширява космическите си амбиции и укрепва позициите си в научните изследвания, като се утвърждава като основен конкурент на САЩ в нова фаза на идеологическо и геополитическо съперничество. Лай Кай‑ин, първата китайска цивилна жена в космоса, е на борда на пилотираната станция „Тянгун“, която функционира като микрогравитационна лаборатория за научни експерименти. Според Nature Китай води в глобалните класации за авангардни изследвания: страната е на първо място в последния Nature Index, а девет от първите 10 институции са китайски. Харвард е трети, а германското Общество „Макс Планк“ е на 13-то място. Индексът отчита лидерство на китайски институции в биология, химия и физика, докато в здравните и социалните науки водещи остават американски организации. Представители на DFG и „Макс Планк“ свързват ръста с устойчиво финансиране, международно обучение и инвестиции в мащабна инфраструктура. В 15-ия петгодишен план (2026–2030) Пекин залага на „нови производителни сили“ и посочва приоритети като изкуствен интелект, квантови технологии, ядрен синтез, биотехнологии, мозък-компютър интерфейси и изследвания в дълбокото море и космоса. САЩ планират да изведат от експлоатация МКС до 2032 г.; тогава Китай може да остане единствената държава с постоянно пилотирана орбитална станция. Пекин заявява готовност за пилотирана мисия до 2030 г. и планира постоянна лунна база. NASA няма право да сътрудничи с Китай по Wolf Amendment от 2011 г., а ESA ограничава кооперацията. Германия поставя граници при „dual-use“ и ИИ с риск от злоупотреби и нарушения на човешките права, като допуска сътрудничество без такива рискове, включително около радиотелескопа FAST (500 м) в Гуйджоу. Китай планира през октомври да приеме първия чужд астронавт на „Тянгун“; двама кандидати от Пакистан се обучават, като един ще бъде избран.