Как болшевишка Русия разкри плана за подялба на Османската империя

Материал на Al Jazeera Arabic проследява историческия контекст на руските стремежи към „топлите води“ и контрола над Истанбул и Проливите, представени като ключов двигател на съперничеството между Руската и Османската империя от XV век насетне. Текстът описва постепенния възход на Русия и засилващия се натиск върху Османската империя през XVIII век, включително войната от 1768 г., морските сражения в Егейско море и руския успех през 1770 г., както и последвалата тежка за османците Кючуккайнарджанска мирна договореност от 1774 г., с която Русия получава политически и религиозни привилегии и укрепва позициите си в Черно море. Основната линия е фокусирана върху Първата световна война и тайните договорености между съюзниците. Според текста на 4 март 1915 г. руският външен министър Сергей Сазонов изпраща секретна телеграма до Лондон и Париж с искане от Николай II Истанбул и прилежащите Проливи да бъдат предоставени на Русия срещу съгласие Москва да приеме плановете на Великобритания и Франция в други части на Османската империя. Разглежда се и „Споразумението за Константинопол“ от 1915 г., както и преговорите от януари–март 1916 г., довели до допълнения, известни като „Сазонов–Палеолог“, включително претенции към Западна Армения и части от Югоизточен Анадол и участие при определяне статута на Йерусалим. Текстът завършва с ефекта от болшевишката революция през 1917 г. и публикуването на 23 ноември 1917 г. на пълните текстове на Сайкс–Пико в „Известия“ и „Правда“, което изважда наяве тайните планове и променя дипломатическата динамика в края на войната.