Анализ: Спорът за Ормуз е за бъдещия режим на преминаване, не за пълно затваряне

Коментар в Al Jazeera Arabic от кувейтски журналист разглежда как дебатът около Ормузкия проток се е върнал на дневен ред след войната, „чиито пламъци се разгоряха“ през февруари, и последвалите разбирателства. Авторът твърди, че ключовият въпрос не е дали протокът ще бъде затворен или ще остане отворен, а какъв модел на управление ще се прилага през следващите години и дали той ще се впише в историческата тенденция към разширяване на свободата на корабоплаването. В текста Ормуз е сравнен с други стратегически проливи като Малакския проток, Босфора и Дарданелите, Баб ел-Мандеб, Гибралтар и датските проливи. Според автора Ормуз е особено чувствителен, защото е основният „енергиен коридор“ в света и голяма част от износа на петрол и газ от Персийския залив преминава ежедневно през него; всякакви ограничения, такси или контрол биха се отразили върху транспортните и застрахователните разходи и върху цените на енергията и стоките. Авторът предупреждава, че предложения за „контрол“ или платени „услуги“ вместо директни такси повдигат въпроси за обхвата, задължителния характер и икономическия ефект, както и дали и как биха се правили изключения. В текста се посочва, че по-високите рискове и разходи ускоряват инвестициите в алтернативи, включително саудитски тръбопроводи към пристанища на Червено море и емирствени линии към Арабско море извън Ормуз, както и регионални железопътни проекти. Коментарът поставя темата в по-широк контекст за международния морски режим и за позицията на големите сили, включително САЩ, като споменава изказвания на президента Доналд Тръмп за разходите по защитата на морските маршрути. Текстът отбелязва и ролята на Оман и подчертава, че неясните правила и „разтегливи“ формулировки увеличават предпазливостта на инвеститорите.