Защо ударите продължават въпреки обявени примирия в Газа, Иран и Ливан

Статия на Al Jazeera разглежда защо военни удари продължават въпреки обявени примирия между Израел и „Хамас“ в Газа (от 10 октомври 2025), между Иран и САЩ (от 8 април) и между Израел и Ливан, като в сряда е съобщено за „още едно“ примирие след привидно договорено такова на 16 април. Текстът посочва, че израелски удари в Южен Ливан са продължили, включително по районите Накура и Набатие, с най-малко един загинал. Описани са и периодични атаки между Иран и САЩ, както и ирански ракетни и дронови удари по държави от Залива – Обединените арабски емирства, Кувейт и Бахрейн – които Техеран обвинява, че са улеснявали американски атаки по време на примирието. За Газа се споменава продължаващо бомбардиране, включително удар по жилищна сграда тази седмица с девет жертви. Трима експерти – Марк Керстен (University of the Fraser Valley), Майкъл Линк (Western University) и Тоби Кадман (Guernica 37 Chambers) – обясняват, че примирието е временно спиране на бойните действия, често политическо споразумение, по-крехко от мирен договор и без надежден неутрален арбитър за установяване на нарушения. Линк отбелязва, че планът за Газа е подкрепен от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 2803, но възможността за санкции на практика е ограничена от правото на вето на САЩ. Експертите подчертават „дефицит на изпълнение“: Съветът за сигурност е ограничен от вето, Международният съд няма механизъм за принуда, а Международният наказателен съд разчита на държави за изпълнение на заповеди. Кадман посочва, че аргументът „самоотбрана“ по член 51 от Устава на ООН е спорен и не е „постоянен лиценз“ за превантивни удари. Керстен и Линк акцентират, че международното хуманитарно и наказателно право важат и при примирие и предполагаеми военни престъпления могат да се разследват.