Анализ: защо САЩ не се очаква да напуснат Близкия изток след войната с Иран

Коментар в Al Jazeera Arabic разглежда тезата, че САЩ няма да се изтеглят от Близкия изток след американско-израелската война срещу Иран, а ще променят модела на присъствието си. Авторът свързва анализа си с посещение във Вашингтон и със свидетелските показания на командващия CENTCOM адмирал Чарлз Брадфорд Купър II пред Сената на 14 май 2026 г., представени като рамка за „следващата фаза“ в региона. Според текста ударите от 28 февруари 2026 г. са пренаредили американските приоритети: Близкият изток остава структурно важен заради енергийните потоци, морските маршрути, сигурността и противодействието на тероризма, но Вашингтон търси по-нискобюджетен подход чрез технологии, регионални мрежи и местни партньори. Отбелязва се, че въпреки разрушаването на „голяма част“ от ракетните, морските и въздушните способности на Иран, проблемът за САЩ не е решен и може да навлезе в по-сложна фаза. Сирия е описана като ключов тест за следвоенното американско мислене, като се посочва „нова Сирия“ под ръководството на Ахмед аш-Шараа и американски фокус върху „функционална стабилност“ с цел предотвратяване на завръщане на „Ислямска държава“, ограничаване на иранските влияния и постепенна реинтеграция на Дамаск в арабската система. Авторът аргументира, че регионът е тясно обвързан със съперничеството САЩ–Китай, включително заради зависимостта на Китай от енергийни доставки от Залива и контрола над ключови морски коридори (Заливът, Червено море, Източното Средиземноморие). Войната е представена и като „лаборатория“ за бъдещи военни инструменти – дронове, изкуствен интелект, кибервойна и многослойна отбрана.