Анализ: „Принципът Байрактар“ и ръстът на турската отбранителна индустрия

Коментар в Al Jazeera Arabic от 11 юни 2026 г. разглежда нарастващата роля на турската отбранителна индустрия на фона на промени в европейската сигурност и преоценка на глобалното военно присъствие на САЩ. Авторът твърди, че държави от НАТО все по-често се ориентират към турски отбранителни технологии и представя данни за ръст на износа: от 250 млн. щ.д. през 2000 г. до 10 млрд. щ.д. през 2025 г. В текста се посочва, че Турция преминава от производство на отделни компоненти към проектиране на интегрирани платформи, собствен софтуер и доставка на „готови за работа“ отбранителни системи. Като пример за международен интерес се цитира изложението SAHA в Истанбул с около 150 хил. посетители и договори за 26,5 млрд. щ.д., от които 8 млрд. щ.д. са преки експортни сделки. Авторът свързва появата на тактически модел, наречен от западни анализатори „принципът Байрактар“, с операциите в Идлиб през 2020 г. и войната в Нагорни Карабах, където според текста „окупация“ от три десетилетия е „демонтирана“ за 44 дни. Отбелязват се примери от Украйна и Судан, включително твърдение за използване на „Акънджъ-Тиха“ за сваляне на вражески дрон с ракета въздух–въздух. Споменават се испански интерес към „Хюрджет“ и евентуално участие в KAAN, както и оценки в Берлин и сред съюзници в НАТО за алтернативи след първоначално спиране на разполагане на Tomahawk в Германия. Текстът изброява програми като KAAN, „Анка 3“, „Ти Би 3“, „Сипер“, „Хисар“, „Аселиасан“, „Алтай“ и „TCG Anadolu“, и описва „Текнофест“ като фактор за младежко участие. Материалът е обозначен като мнение.