Анализ: Проливът може да бъде отворен, но доверието в глобалната търговия остава под въпрос

Авторски анализ на Al Jazeera разглежда следващата фаза на кризата около Ормузкия проток като въпрос не само за това дали маршрутът ще остане отворен, а кой ще може да поставя условия за достъп до него. Текстът отбелязва твърдението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че сделка за отваряне на протока е „в голяма степен“ договорена, което може временно да успокои пазарите. Според анализа обаче по-същественият риск е търговските коридори да станат по-политически управлявани, по-изложени на търговски шокове и по-оспорвани геополитически. Посочва се, че ирански планове за орган, който да управлява Ормузкия проток, включително влияние върху решенията за маршрути и възможни транзитни такси, целят превръщане на временен натиск в по-трайна роля при управлението на водния път. Анализът прави разграничение между „деескалация“ и „нормализация“: деескалацията може да намали непосредствения риск от конфликт, но нормализацията изисква възстановяване на доверие, предвидимост, застрахователни условия, правна яснота и увереност в морската сигурност. Отбелязва се, че Азия е ключово засегната – Китай, Индия, Япония и Южна Корея са сред основните потребители на енергия от Персийския залив – но последиците се простират и върху развиващи се икономики, уязвими към енергийна волатилност и смущения в корабоплаването. Текстът подчертава ефекта върху рафинерии, производители, застрахователи, корабни компании, банки и търговци чрез риск премии, санкционни и платежни ограничения и разходи за съответствие. Заключението е, че дори успешни преговори между Иран и САЩ могат да оставят по-малко надежден търговски ред, при който движението през стратегически „тесни места“ остава условно и подлежи на периодично предоговаряне.