Анализ: Ливан между държавата и „Хизбула“ – кой преговаря и кой взема решенията за война

В публикация на Центъра „Ал Джазира за изследвания“ („В контекста на войната срещу Иран: Ливан между партията и държавата“) изследователят Шафик Шукейр описва Ливан като поле на два паралелни процеса: линия, водена от „Хизбула“, за повторно обвързване на ливанския фронт с регионалната война около Иран, и линия на ливанската държава за отделяне на страната от конфликта и връщане на решението за война и мир към официалните институции. Според текста разделението не е прост спор „държава срещу партия“, а структурна криза, в която се преплитат война и преговори, конфесионална динамика и регионални влияния, както и въпросът за суверенитета. Шукейр посочва, че ключов обрат настъпва, когато „Хизбула“ преминава от „фронт за подкрепа“ на Газа към пряко участие в регионалната война след убийството на иранския върховен лидер Али Хаменей през февруари 2026 г. Авторът твърди, че разширяването на израелските действия към Дахия, Бейрут и южните села е допринесло за вътрешна консолидация на „Хизбула“ в шиитската общност, включително чрез постепенно връщане на Набих Бери и движението „Амал“ към подредба зад партията. Паралелно с това, според изследването, ливанските власти – след избирането на Жозеф Аун и назначаването на Науаф Салам – предприемат стъпки за разграничаване от „Хизбула“, включително решение на правителството за забрана на военни и охранителни дейности на партията като извън законовата легитимност. Текстът отбелязва и директни преговори Ливан–Израел във Вашингтон през април 2026 г., както и паралелен канал САЩ–Иран в Исламабад. Според автора Израел цели „разглобяване“ на „шиитския фронт“, а натискът може да доведе до по-широки демографски размествания. Заключението е, че нито държавата може да елиминира партията, нито „Хизбула“ може да монополизира легитимността, което насочва към преразпределение на роли, а не към окончателна победа.