Дебат в САЩ за последиците от меморандума, сложил край на войната между САЩ и Иран

След подписването на меморандум за разбирателство, който според публикацията е сложил край на войната между САЩ и Иран, в САЩ се засилват политически и медийни спорове за резултатите от конфликта и за бъдещата роля на Вашингтон в Близкия изток. Американски издания представят различни прочити, но се обединяват около тезата, че войната е приключила с резултати, отдалечени от обявените цели, с потенциални последици за глобалната стратегия на САЩ. В анализ в „The Atlantic“ Томас Райт (Brookings) определя споразумението, подписано от президента Доналд Тръмп в сряда вечер в двореца Версай, Франция, като повратен момент, който фиксира спад на американското влияние. Той го сравнява с Плана „Маршал“ от 1948 г. (над 13 млрд. долара помощ), но го описва като „обратен“ вариант: рамка, която цели управление на последиците от „поражение“ и тласка САЩ към допълнително оттегляне от региона. Според текста меморандумът предвижда гаранции САЩ и регионални партньори да осигурят на Иран поне 300 млрд. долара за възстановяване и развитие, при „силна неяснота“ за лимитите на обогатяване и механизмите за изпълнение. Райт твърди, че Иран печели от облекчаване на санкции, възобновен износ на петрол и освобождаване на замразени активи. В „Washington Post“ Джейсън Уилик извежда три урока от „неуспешната война“: рискът от цел „смяна на режим“; ограничеността на американската сила (вкл. цената на отваряне на Ормузкия проток и икономическия натиск преди междинни избори); и конституционния проблем за война без ясно одобрение на Конгреса. „Foreign Policy“ цитира историчката Алис Баумгартнър (USC), според която външният натиск исторически е подтиквал САЩ да се придържат към заявените принципи. В „New York Times“ разговор с Херман Марк Шулц (Университет Вирджиния) обсъжда дали САЩ са „империя“ чрез военен, финансов и знаниев ресурс и поставя войната с Иран в контекст на преход...