Сахелът: когато държавата отслабва и милициите набират сила

Изследователска статия на Мохамед Махмуд Абу ал-Маали, публикувана в Центъра за изследвания на „Ал Джазира“ под заглавие „Милиции за самоотбрана в Сахела: от борба с джихадистите до разпад на обществото и държавата“, разглежда как местни въоръжени групи, създадени като „народни сили за защита“, се превръщат в ключов фактор за ерозия на държавността в Сахел. Според автора отслабването на държавното присъствие в периферни и селски райони в Мали, Нигер и Буркина Фасо, слабите армии, почти отсъстващата администрация и порестите граници са отворили пространство за джихадистки групи, които използват бедността, маргинализацията и етническите разделения. Проучването твърди, че правителствата често са въоръжавали местни общности като по-евтина и бърза алтернатива на разполагането на армия, но тези формирования са се изграждали по племенни и етнически линии и са преминавали към паралелно насилие, включително колективно отмъщение и етническо прочистване. Абу ал-Маали описва трансформацията на конфликта от сблъсък „държава срещу джихадисти“ към преплетени войни „племе срещу племе“, „пастири срещу земеделци“. В Мали авторът посочва ранни примери с милициите „Кондо Кой“ и „Кондо Изо“, както и „Гатия“, което според него е задълбочило разломи и вътре в туарегските общности. В анализа се акцентира, че фуланите са сред най-засегнатите от колективни нападения; като пример е дадено клането в „Огосагу“ през 2019 г., при което са убити около 160 цивилни фулани. За Буркина Фасо се отбелязва създаването през 2020 г. на „Доброволци за защита на родината“ и последвала „милитаризация на обществото“, както и споменати масови убийства в „Солензо“, „Таваго“ и „Нуна“. За Нигер се посочва, че през 2026 г. е създадена структурата „Думол Лиди“ („Пазител на земята“), на фона на опасения за напрежение в райони като „Липтако-Гурма“. Заключението на автора е, че джихадистките групи могат да се окажат „най-големият печеливш“ от...