Как „крайната десница“ получава името си и защо терминът се използва нееднозначно

Материал на Al Jazeera разглежда произхода и еволюцията на термина „крайна десница“ и защо политолози твърдят, че той често се използва неправилно. Повод е очакван марш в Лондон, на който десетки хиляди антиимиграционни протестиращи се очаква да излязат под лозунга „Unite the Kingdom“, водени от Stephen Yaxley-Lennon (Tommy Robinson), който отхвърля етикета „крайна десница“ и се представя като защитник на свободата на словото. Експерти и организации като HOPE not hate посочват, че понятието не е прецизна класификация и значението му варира според употребата. Текстът проследява по-дълбоките корени на термина в европейската история и акцентира върху пробива на френския National Front (FN) на Jean-Marie Le Pen на 17 юни 1984 г., когато партията печели близо 11% и 10 места в Европейския парламент. Във Франция се налага изразът „extreme droite“, свързван с етнически национализъм, антисемитизъм и антирепубликанизъм. Описани са и други европейски примери, включително Jorg Haider в Австрия, Vlaams Blok в Белгия и по-късното институционализиране на подобни формации. Според Cas Mudde „крайната десница“ е обобщаващ термин, често дефиниран чрез нативизъм, популизъм и авторитаризъм, като се прави разграничение между „радикална“ и „екстремна“ крайна десница. Дадени са примери за партии и оценки на германската BfV за AfD, включително класификацията от май 2025 г. и съдебното ѝ спиране през февруари 2026 г.