Търкания около Ормуз: анализ за ролята на Оман и натиска на Иран

На фона на засилени напрежения в Персийския залив след нападение срещу кораб край бреговете на Оман, вниманието се насочва към Ормузкия проток като критичен морски маршрут. В интервю за „Скай Нюз Арабия“ политическият изследовател Джафар Салман твърди, че Иран се опитва да запази инструменти за влияние върху трафика, но възможностите му са ограничени от международното право и от ролята на Оман като прибрежна държава. Салман посочва, че позицията на Оман не е нова и е свързана с публично заявен ангажимент към правилата за международно корабоплаване. Според него едностранни мерки като налагане на такси или извънредни изисквания, които не съответстват на международните норми, не могат да бъдат приложени от оманска страна. Той подчертава, че всякакви договорености за протока изискват съгласие между Иран и Оман и че международното право не позволява едностранен контрол, а само предоставяне на услуги срещу регламентирани такси. Като ключово развитие Салман описва откриването от Оман на паралелен маршрут, който според него намалява възможността Иран да влияе чрез административни и бюрократични изисквания за предварителни разрешения. По оценката му инцидентът с нападнатия кораб е бил очакван, но сам по себе си не е достатъчен да прекъсне рамково споразумение или текущи преговори; за подобен ефект биха били нужни по-тежки и повтарящи се атаки, включително срещу петролни танкери. Салман оспорва твърдения за „десетки милиарди долари“ потенциални приходи за Иран от протока и акцентира върху стремеж към административен контрол. Той добавя, че Техеран е под вътрешен натиск да съчетае публичен „победен“ тон с реалностите на преговорите, като споменава и президента на САЩ Доналд Тръмп в контекста на публичните послания.