Замърсяването, което надживява войната

Коментар на Феликс Хорн, изследовател за Рога на Африка в Human Rights Watch, разглежда как войните оставят дълготрайно екологично и здравно наследство, което често остава извън фокуса спрямо човешките и материалните загуби. Авторът посочва, че след шест седмици бомбардировки в Иран и района на Залива, включително удари по енергийна инфраструктура, горящи резервоари за гориво изпускат токсични частици, а отломки, отток и нефтени остатъци застрашават крайбрежните води и морските екосистеми в Залива, като замърсяването може да се разпространява извън зоните на ударите. Като исторически пример се дава войната в Залива през 1991 г., когато отстъпващи иракски сили подпалват над 600 кувейтски нефтени кладенци. Последиците включват продължително замърсяване на въздуха, замърсяване на почви и подпочвени води и дългосрочни здравни ефекти. ООН по-късно третира част от разрушенията като подлежащи на компенсация: чрез UN Compensation Commission Ирак плаща над 50 млрд. долара за щети, свързани с нефтените пожари, морско замърсяване и загуба на екосистеми. Украйна е представена като друг пример, при който атаки срещу горивни депа, индустриални обекти, химически складове и енергийна инфраструктура водят до замърсяване на въздух, реки и земеделски земи; агенции на ООН и украински организации документират хиляди инциденти от началото на инвазията. Авторът свързва уязвимостта с концентрирани изкопаеми горива и химикали, както и с отслабването на регулации при срив на управление. Дадени са примери с трудна поддръжка на нефтопроводи в Йемен и Судан и с танкера FSO Safer в Йемен, за който се посочва, че аварийно прехвърляне е извършено през 2023 г. Текстът засяга и климатичния аспект: според оценка военните са отговорни за 5,5% от глобалните емисии на парникови газове през 2022 г., като се твърди, че военните емисии не са изчерпателно включени в международното климатично отчитане. Посочва се и риск...