Анализ: Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран като „стратегическа пауза“

Коментар в Al Jazeera разглежда подписания меморандум за разбирателство (MoU) между Съединените щати и Иран като документ, който не представлява мирен договор и не е описан като надеждна рамка за такъв. Авторът оспорва интерпретациите, че споразумението е „унижение“ за президента Доналд Тръмп, и твърди, че Вашингтон е влязъл в преговорите без очакване, че Техеран ще спазва ангажименти, ограничаващи ключовите му цели. По изложената теза MoU е взаимно приета тактическа пауза, избрана по причини, свързани с време и натиск, а не с доверие. В текста се прави паралел с 2015 Joint Comprehensive Plan of Action (JCPOA), описан като „интермисия“, която според автора е дала възможност на Иран да консолидира ресурси и да поддържа мрежи от проксита. Представена е позицията, че кампанията на администрацията на Тръмп за „максимален натиск“ е отговор на този опит. Акцент е поставен върху иранската ядрена програма и отношенията с International Atomic Energy Agency, като се твърди, че Иран е нарушавал поети ангажименти и е възпрепятствал проверки. Посочва се, че Иран, като страна по Non-Proliferation Treaty, би могъл да закупува ядрено гориво от външни доставчици, включително Русия. Авторът аргументира, че Иран търси икономическо облекчение и време, включително с оглед на оставащия мандат на Тръмп (около „две години и половина“), докато САЩ целят запазване на отворен Strait of Hormuz и възстановяване на военни запаси. В края се прогнозира, че MoU няма да реши „иранския проблем“ и че след изтичането му Хормуз може отново да стане огнище на напрежение.