Анализ: „Иранската доктрина за възпиране“ между загубите в Сирия и устойчивостта на Техеран

Материал на Al Jazeera Arabic от 18 юни 2026 г. разглежда развитието и последните изпитания на „доктрината за възпиране“ на Иран, описвана като изградена върху три опори: ракетен потенциал, мрежа от недържавни групи и милиции в региона и способност за въздействие върху морски теснини и търговски маршрути. Текстът посочва, че на 7 декември 2024 г. от Сирия е излетял последният обявен самолет за евакуация на ирански военни съветници, което е представено като знак за разпадане на иранското „стратегическо дълбочина“ в страната след периода 2011–2024. Според публикацията сирийската война е превърнала ключовия за Техеран геополитически плацдарм в „източник на изтощение“, включително чрез загуби на ресурси и уязвимост на логистичните линии. Цитира се оценка на „някои източници“ за над 400 специални операции срещу складове за оръжие в Сирия до края на 2024 г. Посочва се и че според оценки Корпусът на гвардейците на Ислямската революция е понесъл около 2000 убити между 2013 и 2020 г., а Техеран е изразходвал приблизително 30 млрд. долара в подкрепа на режима на Асад, позовавайки се на ирански парламентаристи и на Мохамед Гази ал-Джалали, определен като последен премиер на Сирия при Башар Асад. Авторът свързва отслабването на сирийския тил с натиск върху „оста на съпротивата“, включително върху „Хизбула“, и с вътрешно недоволство в Иран, отразено в протести през 2017 г. и 2019 г. В материала се твърди, че след загубите в Сирия САЩ и Израел са пренесли конфронтацията към Техеран, като се споменава война през февруари, на която Иран е отговорил с по-широко използване на балистични ракети и дронове и с заплахи за въздействие върху морски теснини.